питомец

Речник на българския език

пѝтомец съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. пѝтомци, м.
1. Лице, което се възпитава или отглежда от някого. Питомците на детската градина са добре подготвени.
2. Животно, което се отглежда вкъщи или се дресира. Най-интересният цирков номер беше на дресьорката на коне и нейните питомци.

Грешни изписвания (3)

  • питомиц
  • питумец
  • питумиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-то-мец
непълен член пи-то-ме-ца
пълен член пи-то-ме-цът
мн.ч. пи-том-ци
членувано пи-том-ци-те
бройна форма пи-то-ме-ца
звателна форма