пискун

Речник на българския език

писку̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. писку̀ни, (два) писку̀на, м.
1. Писклива свирка.
2. Цев на гайда.
3. Прен. Пискливо дете.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • пескун

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пис-кун
непълен член пис-ку-на
пълен член пис-ку-нът
мн.ч. пис-ку-ни
членувано пис-ку-ни-те
бройна форма пис-ку-на
звателна форма