пират

Речник на българския език

пира̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пира̀ти, м.
1. Морски разбойник.
2. Разг. Лице или организация, които разпространяват незаконно печатни издания, аудио- и видеоматериали.
Въздушен пират. — Летец от противникова армия, който напада мирното население.

Грешни изписвания (1)

  • перат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-рат
непълен член пи-ра-та
пълен член пи-ра-тът
мн.ч. пи-ра-ти
членувано пи-ра-ти-те
бройна форма пи-ра-та
звателна форма