пипета

Речник на българския език

1. пипѐта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пипѐти, ж. Стъклена тръбичка с каучуково приспособление или с разширение в средата за отмерване на течности; капкомер, гутатор.

Грешни изписвания (3)

  • пепета
  • пепетъ
  • пипетъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-пе-та
членувано пи-пе-та-та
мн.ч. пи-пе-ти
членувано пи-пе-ти-те
звателна форма

2. пипета — мн. ч.

пипета е производна форма на пипе (мн. ч.).