пинки

Речник на българския език

1. пинки съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пин-ки
членувано пин-ки-то
мн.ч. пин-ки-та
членувано пин-ки-та-та

2. пинки — мн. ч.

пинки е производна форма на пинка (мн. ч.).