пинг-понг

Речник на българския език

пѝнг-по̀нг съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спортна игра — тенис на маса.
прил. пингпо̀нгов, пингпо̀нгова, пингпо̀нгово, мн. пингпо̀нгови.

Грешни изписвания (1)

  • пинг-понк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пин-г-понг
непълен член пин-г-пон-га
пълен член пин-г-пон-гът
мн.ч. пин-г-пон-ги
членувано пин-г-пон-ги-те
бройна форма пин-г-пон-га
звателна форма