пилаф

Речник на българския език

пила̀ф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пила̀фи, (два) пила̀фа, м. Източно ястие от варен ориз, полят с масло. Пилафите, които тя приготвя, са много вкусни.

Грешни изписвания (1)

  • пелаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-лаф
непълен член пи-ла-фа
пълен член пи-ла-фът
мн.ч. пи-ла-фи
членувано пи-ла-фи-те
бройна форма пи-ла-фа
звателна форма