пикола

Речник на българския език

1. пѝкола съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пѝколи, ж. Духов музикален инструмент — малка флейта.

Грешни изписвания (3)

  • пиколъ
  • пикула
  • пикулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-ко-ла
членувано пи-ко-ла-та
мн.ч. пи-ко-ли
членувано пи-ко-ли-те
звателна форма

2. пикола — мн. ч.

пикола е производна форма на пиколо (мн. ч.).