пика

Речник на българския език

1. пѝка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пѝки, ж.
1. Вид копие.
2. Карта за игра с черен знак, който изобразява връх на копие. Дама пика.

Грешни изписвания (1)

  • пикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-ка
членувано пи-ка-та
мн.ч. пи-ки
членувано пи-ки-те
звателна форма

2. пика — ед. ч. непълен член

пика е производна форма на пик (ед. ч. непълен член).

3. пика — бройна форма

пика е производна форма на пик (бройна форма).

4. пика — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пика е производна форма на пикая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. пика — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пика е производна форма на пикая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).