печен

Речник на българския език

1. пѐчен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

пѐчена, пѐчено, мн. пѐчени, прил.
1. Който е приготвен чрез печене. Печено пиле. Печено прасенце.
2. Прен. Жарг. Много добър, много опитен. Печен човек.

Грешни изписвания (1)

  • печин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пе-чен
непълен член пе-че-ния
пълен член пе-че-ни-ят
ж. р. пе-че-на
членувано пе-че-на-та
ср. р. пе-че-но
членувано пе-че-но-то
мн. ч. пе-че-ни
членувано пе-че-ни-те

2. печен — мин. страд. прич. м. р.

печен е производна форма на пека (мин. страд. прич. м. р.).