печелене

Речник на българския език

печѐлене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • печелени
  • печелине
  • печелини
  • пичелене
  • пичелени
  • пичелине
  • пичелини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-че-ле-не
членувано пе-че-ле-не-то
мн.ч. пе-че-ле-ния
членувано пе-че-ле-ни-я-та