пехота

Речник на българския език

пехо̀та — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пехо̀ти, ж. Род войска, която се придвижва пеша — основна бойна сила в армията.
• Морска пехота. — Част от военноморските сили, която е предназначена за бойни действия на брега.

Грешни изписвания (3)

  • пехотъ
  • пихота
  • пихотъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-хо-та
членувано пе-хо-та-та
мн.ч. пе-хо-ти
членувано пе-хо-ти-те
звателна форма —

Връзки