петура

Речник на българския език

пету̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пету̀ри, ж.
1. Спец. Широка част от лист на растение.
2. Тънко разточен лист тесто; кора.

Грешни изписвания (3)

  • петуръ
  • питура
  • питуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-ту-ра
членувано пе-ту-ра-та
мн.ч. пе-ту-ри
членувано пе-ту-ри-те
звателна форма