петало

Речник на българския език

пѐтало съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. пѐтала, ср. Подкова.
Хвърлил петалата. — Умрял.

Грешни изписвания (3)

  • петалу
  • петъло
  • петълу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-та-ло
членувано пе-та-ло-то
мн.ч. пе-та-ла
членувано пе-та-ла-та