песъчлив

Речник на българския език

песъчлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

песъчлѝва, песъчлѝво, мн. песъчлѝви, прил.
1. Който съдържа пясък. Песъчливи почви.
2. Който е покрит с пясък.
3. Който е образуван от пясък.

Грешни изписвания (7)

  • песачлив
  • писачлив
  • писъчлив
  • песачлиф
  • песъчлиф
  • писачлиф
  • писъчлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пе-съч-лив
непълен член пе-съч-ли-вия
пълен член пе-съч-ли-ви-ят
ж. р. пе-съч-ли-ва
членувано пе-съч-ли-ва-та
ср. р. пе-съч-ли-во
членувано пе-съч-ли-во-то
мн. ч. пе-съч-ли-ви
членувано пе-съч-ли-ви-те