перчене

Речник на българския език

пѐрчене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • перчени
  • перчине
  • перчини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пер-че-не
членувано пер-че-не-то
мн.ч. пер-че-ния
членувано пер-че-ни-я-та