перчем

Речник на българския език

перчѐм съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. перчѐми, (два) перчѐма, м. По-дълъг кичур коса, спускащ се над челото, който обикновено се сресва назад.

Грешни изписвания (1)

  • пирчем

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пер-чем
непълен член пер-че-ма
пълен член пер-че-мът
мн.ч. пер-че-ми
членувано пер-че-ми-те
бройна форма пер-че-ма
звателна форма