перфоратор

Речник на българския език

перфора̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. перфора̀тори, (два) перфора̀тора, м.
1. Машина за пробиване на дупки в хартия, кинолента и др.
2. Машина за пробиване на дупки в скала.

Грешни изписвания (7)

  • перфоратур
  • перфуратор
  • перфуратур
  • пирфоратор
  • пирфоратур
  • пирфуратор
  • пирфуратур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пер-фо-ра-тор
непълен член пер-фо-ра-то-ра
пълен член пер-фо-ра-то-рът
мн.ч. пер-фо-ра-то-ри
членувано пер-фо-ра-то-ри-те
бройна форма пер-фо-ра-то-ра
звателна форма