перфекциониране

Речник на българския език

перфекциониране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пер-фек-ци-о-ни-ра-не
членувано пер-фек-ци-о-ни-ра-не-то
мн.ч. пер-фек-ци-о-ни-ра-ния
членувано пер-фек-ци-о-ни-ра-ни-я-та