перука

Речник на българския език

перу̀ка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. перу̀ки, ж. Чужда или изкуствена коса, подредена във формата на шапка, която се поставя върху главата. Актьорите сложиха перуките си и заприличаха на английски благородници. Съдийска перука.

Грешни изписвания (3)

  • перукъ
  • пирука
  • пирукъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-ру-ка
членувано пе-ру-ка-та
мн.ч. пе-ру-ки
членувано пе-ру-ки-те
звателна форма