перпендикуляр

Речник на българския език

перпендикуля̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. перпендикуля̀ри, (два) перпендикуля̀ра, м. Права линия, която образува прав ъгъл с друга линия или с равнина; отвес.
прил. перпендикуля̀рен, перпендикуля̀рна, перпендикуля̀рно, мн. перпендикуля̀рни. Перпендикулярни линии.

Грешни изписвания (15)

  • перпендеколяр
  • перпендекуляр
  • перпендиколяр
  • перпиндеколяр
  • перпиндекуляр
  • перпиндиколяр
  • перпиндикуляр
  • пирпендеколяр
  • пирпендекуляр
  • пирпендиколяр
  • пирпендикуляр
  • пирпиндеколяр
  • пирпиндекуляр
  • пирпиндиколяр
  • пирпиндикуляр

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пер-пен-ди-ку-ляр
непълен член пер-пен-ди-ку-ля-ра
пълен член пер-пен-ди-ку-ля-рът
мн.ч. пер-пен-ди-ку-ля-ри
членувано пер-пен-ди-ку-ля-ри-те
бройна форма пер-пен-ди-ку-ля-ра
звателна форма