пепсин

Речник на българския език

пепсѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Органично вещество — фермент на стомашния сок, който разлага белтъчините.

Грешни изписвания (1)

  • пипсин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пеп-син
непълен член пеп-си-на
пълен член пеп-си-нът
мн.ч. пеп-си-ни
членувано пеп-си-ни-те
бройна форма пеп-си-на
звателна форма