пеницилѝн
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Вид лекарство — антибиотик, получен от гъбна плесен, който предотвратява растежа на много бактерии.
прил. пеницилѝнов, пеницилѝнова, пеницилѝново, мн. пеницилѝнови.
прил. пеницилѝнов, пеницилѝнова, пеницилѝново, мн. пеницилѝнови.
Грешни изписвания (7)
- пенецелин
- пенецилин
- пеницелин
- пинецелин
- пинецилин
- пиницелин
- пиницилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пе-ни-ци-лин | |
|---|---|---|
| непълен член | пе-ни-ци-ли-на | |
| пълен член | пе-ни-ци-ли-нът | |
| мн.ч. | пе-ни-ци-ли-ни | |
| членувано | пе-ни-ци-ли-ни-те | |
| бройна форма | пе-ни-ци-ли-на | |
| звателна форма | — | |