пенис

Речник на българския език

пѐнис — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пѐниси, (два) пѐниса, м. Спец. Мъжки полов орган.

Грешни изписвания (1)

  • пенес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-нис
непълен член пе-ни-са
пълен член пе-ни-сът
мн.ч. пе-ни-си
членувано пе-ни-си-те
бройна форма пе-ни-са
звателна форма —

Връзки