пеленгатор

Речник на българския език

пеленгатор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-лен-га-тор
непълен член пе-лен-га-то-ра
пълен член пе-лен-га-то-рът
мн.ч. пе-лен-га-то-ри
членувано пе-лен-га-то-ри-те
бройна форма пе-лен-га-то-ра
звателна форма