пеещ

Речник на българския език

1. пѐещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • пеешт
  • пеишт
  • пеищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пе-ещ
непълен член пе-е-щия
пълен член пе-е-щи-ят
ж. р. пе-е-ща
членувано пе-е-ща-та
ср. р. пе-е-що
членувано пе-е-що-то
мн. ч. пе-е-щи
членувано пе-е-щи-те

2. пеещ — сег. деят. прич. м. р.

пеещ е производна форма на пея (сег. деят. прич. м. р.).

3. пеещ — сег. деят. прич. м. р.

пеещ е производна форма на пея (сег. деят. прич. м. р.).