пеенка

Речник на българския език

пѐенка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пѐенки, ж. Разг.
1. Учебник по пеене и музика.
2. Книга с песни.

Грешни изписвания (3)

  • пеенкъ
  • пеинка
  • пеинкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-ен-ка
членувано пе-ен-ка-та
мн.ч. пе-ен-ки
членувано пе-ен-ки-те
звателна форма