паяжина

Речник на българския език

па̀яжина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. па̀яжини, ж. Мрежа от тънки нишки, която паякът плете с отделяното от него лепливо вещество.
Хваща паяжина. — Не се използва дълго време.

Грешни изписвания (7)

  • паъжена
  • паъженъ
  • паъжина
  • паъжинъ
  • паяжена
  • паяженъ
  • паяжинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-я-жи-на
членувано па-я-жи-на-та
мн.ч. па-я-жи-ни
членувано па-я-жи-ни-те
звателна форма