пачка

Речник на българския език

па̀чка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. па̀чки, ж.
1. Малък пакет от еднородни предмети. Пачка банкноти.
2. Приспособление, в което се нареждат патрони; пълнител.
3. Облекло на балерина със силнонабрана къса пола.

Грешни изписвания (1)

  • пачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пач-ка
членувано пач-ка-та
мн.ч. пач-ки
членувано пач-ки-те
звателна форма —

Връзки