паус

Речник на българския език

па̀ус — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Вид тънка копирна хартия.

Грешни изписвания (1)

  • паос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ус
непълен член па-у-са
пълен член па-у-сът
мн.ч. па-у-си
членувано па-у-си-те
бройна форма па-у-са
звателна форма —

Връзки