патриций

Речник на българския език

патрѝций съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

патрѝцият, патрѝция, мн. патрѝции, м.
1. В древния Рим — благородник, аристократ.
2. Прен. Аристократичен човек, високопоставена личност.

Грешни изписвания (3)

  • патрицей
  • пътрицей
  • пътриций

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пат-ри-ций
непълен член пат-ри-ция
пълен член пат-ри-ци-ят
мн.ч. пат-ри-ции
членувано пат-ри-ци-и-те
бройна форма пат-ри-ция
звателна форма