благородник

Речник на българския език

благоро̀дник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. благоро̀дници, м. Лице от аристократически произход.
прил. благоро̀днически, благоро̀дническа, благоро̀дническо, мн. благоро̀днически.

Грешни изписвания (7)

  • благороднек
  • благуроднек
  • благуродник
  • блъгороднек
  • блъгородник
  • блъгуроднек
  • блъгуродник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-го-род-ник
непълен член бла-го-род-ни-ка
пълен член бла-го-род-ни-кът
мн.ч. бла-го-род-ни-ци
членувано бла-го-род-ни-ци-те
бройна форма бла-го-род-ни-ци
звателна форма бла-го-род-ни-ко