партер

Речник на българския език

партѐр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

и па̀ртер, мн. партѐри и па̀ртери, (два) партѐра и па̀ртера, м.
1. Приземен етаж в сграда. Магазинът се намира на партера.
2. Място в зрителна зала, което е разположено най-ниско.
3. Спец. Положение при борбата, когато борецът застава на колене и лакти.

Грешни изписвания (1)

  • пъртер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пар-тер
непълен член пар-те-ра
пълен член пар-те-рът
мн.ч. пар-те-ри
членувано пар-те-ри-те
бройна форма пар-те-ра
звателна форма