парса

Речник на българския език

па̀рса — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Остар. Пари, които се събират от зрителите след представления.
• Обирам парсата. 1. — Понасям наказание вместо друг.
2. Ползвам облагите от работа, която са извършили други.

Грешни изписвания (1)

  • парсъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пар-са
членувано пар-са-та
мн.ч. пар-си
членувано пар-си-те
звателна форма —

Връзки