пароним

Речник на българския език

паронѝм съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. паронѝми, (два) паронѝма, м. Спец. Дума, която е близка по звуков състав до друга дума и понякога погрешно се смесва с нея в речта.

Грешни изписвания (3)

  • паруним
  • пъроним
  • пъруним

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ро-ним
непълен член па-ро-ни-ма
пълен член па-ро-ни-мът
мн.ч. па-ро-ни-ми
членувано па-ро-ни-ми-те
бройна форма па-ро-ни-ма
звателна форма