парников

Речник на българския език

па̀рников прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

па̀рникова, па̀рниково, мн. па̀рникови, прил.
1. Който е произведен в парник. Парникови зеленчуци.
2. Който се отнася до парник.
Парников ефект. — Затопляне на климата поради преминаване на слънчевото лъчение през атмосферата до Земята и невъзможността поради замърсяването на въздуха да премине при отразяването обратно, в резултат на което се задържа слънчева енергия.
Парниково цвете. — Човек, който живее затворен; слаб, бледен.

Грешни изписвания (7)

  • парнеков
  • парнекув
  • парникув
  • парнекоф
  • парнекуф
  • парникоф
  • парникуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пар-ни-ков
непълен член пар-ни-ко-вия
пълен член пар-ни-ко-ви-ят
ж. р. пар-ни-ко-ва
членувано пар-ни-ко-ва-та
ср. р. пар-ни-ко-во
членувано пар-ни-ко-во-то
мн. ч. пар-ни-ко-ви
членувано пар-ни-ко-ви-те