парвеню

Речник на българския език

парвеню̀ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. парвеню̀та, м. Издигнал се чрез богатството си нискокултурен и духовнобеден човек.

Грешни изписвания (3)

  • парвиню
  • първеню
  • първиню

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пар-ве-ню
членувано пар-ве-ню-то
мн.ч. пар-ве-ню-та
членувано пар-ве-ню-та-та