парафѝн
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед.
1. Спец. Наситен въглеводород, лесно запалим, в газообразно, течно или твърдо състояние.
2. Бяло полупрозрачно вещество, получавано при обработка на нефт. Свещи от парафин. Течен парафин.
прил. парафѝнен, парафѝнена, парафѝнено, мн. парафѝнени.
прил. парафѝнов, парафѝнова, парафѝново, мн. парафѝнови.
1. Спец. Наситен въглеводород, лесно запалим, в газообразно, течно или твърдо състояние.
2. Бяло полупрозрачно вещество, получавано при обработка на нефт. Свещи от парафин. Течен парафин.
прил. парафѝнен, парафѝнена, парафѝнено, мн. парафѝнени.
прил. парафѝнов, парафѝнова, парафѝново, мн. парафѝнови.
Грешни изписвания (3)
- паръфин
- пърафин
- пъръфин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | па-ра-фин | |
|---|---|---|
| непълен член | па-ра-фи-на | |
| пълен член | па-ра-фи-нът | |
| мн.ч. | па-ра-фи-ни | |
| членувано | па-ра-фи-ни-те | |
| бройна форма | па-ра-фи-на | |
| звателна форма | — | |