паратиф

Речник на българския език

паратиф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ра-тиф
непълен член па-ра-ти-фа
пълен член па-ра-ти-фът
мн.ч. па-ра-ти-фи
членувано па-ра-ти-фи-те
бройна форма па-ра-ти-фа
звателна форма