папа

Речник на българския език

1. па̀па — съществително име, мъжки род (тип 38) редактиране

Значение

мн. па̀пи, м. Върховен глава на католическата църква.

Грешни изписвания (1)

  • папъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-па
непълен член па-па-та
пълен член па-па-та
мн.ч. па-пи
членувано па-пи-те
бройна форма па-пи
звателна форма па-па

2. папа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

папа е производна форма на папам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. папа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

папа е производна форма на папам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. папа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

папа е производна форма на папам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

Връзки