пантоф

Речник на българския език

пантоф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пан-тоф
непълен член пан-то-фа
пълен член пан-то-фът
мн.ч. пан-то-фи
членувано пан-то-фи-те
бройна форма пан-то-фа
звателна форма