пантограф

Речник на българския език

пантогра̀ф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • пантуграф
  • пънтограф
  • пънтуграф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пан-тог-раф
непълен член пан-тог-ра-фа
пълен член пан-тог-ра-фът
мн.ч. пан-тог-ра-фи
членувано пан-тог-ра-фи-те
бройна форма пан-тог-ра-фа
звателна форма