пантеист

Речник на българския език

пантеѝст съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пантеѝсти, м. Привърженик на пантеизма.

Грешни изписвания (3)

  • пантиист
  • пънтеист
  • пънтиист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пан-те-ист
непълен член пан-те-ис-та
пълен член пан-те-ис-тът
мн.ч. пан-те-ис-ти
членувано пан-те-ис-ти-те
бройна форма пан-те-ис-та
звателна форма