панталон

Речник на българския език

пантало̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пантало̀ни, (два) пантало̀на, м. и пантало̀ни само мн. Горна дреха, която покрива краката и долната част на тялото до кръста. Къси панталони.

Грешни изписвания (3)

  • пантълон
  • пънталон
  • пънтълон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пан-та-лон
непълен член пан-та-ло-на
пълен член пан-та-ло-нът
мн.ч. пан-та-ло-ни
членувано пан-та-ло-ни-те
бройна форма пан-та-ло-на
звателна форма