пансион

Речник на българския език

пансио̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пансио̀ни, (два) пансио̀на, м.
1. Учебно заведение, в което учениците получават пълна издръжка.
2. Общежитие.
3. Квартира с храна. Пълен пансион.

Грешни изписвания (3)

  • пансеон
  • пънсеон
  • пънсион

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пан-си-он
непълен член пан-си-о-на
пълен член пан-си-о-нът
мн.ч. пан-си-о-ни
членувано пан-си-о-ни-те
бройна форма пан-си-о-на
звателна форма