пано

Речник на българския език

пано̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. пана̀, ср.
1. Част от стена, украсена с рисунки, фигури и др.
2. Голяма картина, която се използва за украса.
3. Картина, дърворезба или друго произведение на изкуството, което се използва за украса на стена или таван.

Грешни изписвания (1)

  • пъно

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-но
членувано па-но-то
мн.ч. па-на
членувано па-на-та