паница

Речник на българския език

панѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. панѝци, ж. Широк и дълбок съд, в който се поднася обикновено супа или нещо за пиене.
За паница леща. — Срещу нищожно възнаграждение, с ниска цена.
Стъпвам като в паници. — Стъпвам несигурно, неудобно.

Грешни изписвания (3)

  • паницъ
  • пъница
  • пъницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ни-ца
членувано па-ни-ца-та
мн.ч. па-ни-ци
членувано па-ни-ци-те
звателна форма