пандора

Речник на българския език

пандора съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мит. В древногръцката митология — първата смъртна жена създадена от Хефест, по повеля на Зевс от глина, която от любопитство отворила кутията (наричана кутията на Пандора), където били скрити всички човешки нещастия и болести, и ги пуснала.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пан-до-ра
членувано пан-до-ра-та
мн.ч. пан-до-ри
членувано пан-до-ри-те
звателна форма