панама

Речник на българския език

1. пана̀ма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Вид широкопола лятна шапка, изработена от слама, коноп или други влакна.
2. Вид памучен плат на малки квадратчета, който се използва за бродиране. Ленена панама.

Грешни изписвания (3)

  • панамъ
  • пънама
  • пънамъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-на-ма
членувано па-на-ма-та
мн.ч. па-на-ми
членувано па-на-ми-те
звателна форма

2. Пана̀ма държава (тип 196) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Панамъ
  • Пънама
  • Пънамъ