панаирче

Речник на българския език

панаирче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-на-ир-че
членувано па-на-ир-че-то
мн.ч. па-на-ир-че-та
членувано па-на-ир-че-та-та